От малки ни учат, че трябва да бъдем отговорни – към себе си, към бъдещето си, спрямо близките ни хора. Все повече обаче виждаме как, свиквайки да бъдем отговорни от детска възраст, се превръщаме във възрастни, които или бягат от това да вземат решения за собствения си живот, или поемат отговорността на околните, за да “помогнат”.

Парадоксът е, че обичайно това е един и същи човек. Точката на пречупване често е моментът, в който това поведение се превръща в навик, водещ до повтарящ се цикъл на спасяване, усещане, че сме се възползвали от другия, и след това негодувание.

Какво всъщност значи да бъдеш “отговорен”?

Ако потърсим дефиниция на отговорността, ще открием, че отговорен е човек, притежаващ способност за морални решения. Такъв, който е способен на рационално мислене или действие, надежден и сигурен. Например някой, който си покрива дълговете, води бизнес дела и т.н.

Отговорност обаче е също, когато заставаш зад думите си, когато изпълняваш обещанията си и се справяш сама с проблемите си – било то материални, емоционални или психически. Звучи като нещо просто, което би трябвало да бъде нормално, но знаеш, че това не е точно така.

Често човек, който има нужда някой да изземе неговите отговорности, влиза в ролята на спасител и резултатът никога не е това, което е очаквал.

Помагачът-спасител или как поемаш отговорността на другите

Всеки път, когато поемаш отговорност за друг възрастен, рискуваш да дадеш възможност на този човек да продължи със собствените си лоши навици или решения. Това е деструктивна форма на помагане.

Повечето хора, които „спасяват“ другите, дори не осъзнават какво правят. Може да вярваш, че просто си любезна или че нямаш друг избор, освен да поправяш проблемите, причинени от другите. Правиш го чрез:

• Съгласяване да направиш нещо, което не искаш. 
• Поемане на чужда отговорност, без да бъдеш помолена.
• Уверяваш се, че всички останали се чувстват добре.
• Говориш вместо някой друг.
• Поемаш последствията от чужд проблем.
• Решаваш чужд проблем.
• Опитваш се да спасиш някого от собствените му лоши навици.
• Не питаш за това, от което се нуждаеш или искаш.

Спасителят се превръща в жертва, а след това и в преследвач.

Много спасители са наясно с често срещаните чувства на неудовлетвореност, обида или това, че някой ги използва. За да решиш проблема на другия човек, в крайна сметка пренебрегваш собствените си нужди или задължения към себе си. Това поражда негодувание към човека, когото си се опитала да спасиш.

Много често резултатът не е такъв, какъвто се надяваш. Липсата на търсения резултат може да те накара да преминеш към нова нагласа: сега ти си жертвата. Отделила си време и усилия, за да направиш ситуацията по-добра за някой друг, а той не го оценява, не променя навиците си заради теб, а понякога дори ти се сърди. Нуждата ти да се чувстваш необходима е била задоволена за кратко, а след това си останала в прахта. Но ти просто се опита да помогнеш, нали?

Тогава се чувстваш ядосана, защото желанията ти не са били удовлетворени. Гневът ти се преобразява в пасивна агресия или в изблик на критика. Отказала си се от ролите на спасител и жертва, и си се превърнала в преследвач. Този гняв може да се излее чрез изказвания, като: „Аз направих това за теб; какво правиш ти за мен?“ или „Ти продължаваш да се държиш по същия начин“. Пренебрегваш факта, че човекът никога не те е молил да му помагаш.

Всъщност спасителят-помагач често е този, който иска да бъде спасен, но не е готов да делегира отговорностите си, да поиска помощ и затова влиза в тази роля.

Как можеш да излезеш от този порочен кръг?

Разбира се, когато осъзнаеш, че си се вкарала в тази опасна и разрушителна въртележка, е време да помислиш как ще излезеш от нея. Ето и няколко съвета, в случай, че си този човек, който поема твърде много отговорности за другите:

1. Помисли за това какво приемаш за своя отговорност у дома или на работа

Направи си списък. След това изброй отговорностите, които всъщност не са твои и може да ги свърши някой друг. Така нагледно ще видиш колко всъщност от поетото е твой ангажимент.

2. Когато помагаш на някого, мисли дали не влизаш отново в ролята на спасител

Как можеш да го направиш? Обърни внимание как се чувстваш, след като си действала като спасител. Възмутена (като преследвач) или използвана (като жертва)? Тези усещания ще ти покажат в каква позиция си.

3. Опитай се следващия път да НЕ спасяваш

Знам, че това е трудна стъпка и винаги изниква въпросът: “Ще се справи ли, ако не помогна?“. Помисли си върху предходни ситуации. Колко често това се е оказвало добро за теб или за другия човек, на когото помагаш?

4. Научи се да искаш това, от което имаш нужда

Помоли за това, което даваш. Заслужаваш го, нали? Както те могат да ти откажат, така и ти можеш да го направиш, нали? Трябва да опиташ и да направиш първата крачка. 

5. Заяви ясно, че искаш да промениш някои неща

Да, в началото сигурно ще има недоволни. Някои ще реагират остро, но хората, с които имаш здравословни отношения, ще останат и ще намерят нов начин за взаимодействие и комуникация.

Новата ти мантра – Аз отговарям само за себе си!

Поемането на твърде голяма отговорност за поведението на другите може да се превърне в навик за цял живот, който вреди както на теб, така и на околните. Той може да предизвика разочарование, негодувание и чувство, че се възползваш от тях. Промяната на този навик е трудно начинание, но може да бъде направена, след като осъзнаеш как той вреди както на теб, така и на взаимоотношенията ти.

Затова следващия път, когато отново почувстваш подтик да влезеш в спасителна операция, си кажи: “Аз отговарям само за себе си, собствените си мисли и чувства, само за собствените си действия”.

След като го направиш няколко пъти, ще видиш как чувствата на вина, разочарование и безпомощност отминават, и на тяхно място идва удовлетворението, че си имала смелостта да застанеш зад себе си и собствените си граници.