Винаги, когато тръгваш на път, ти започваш един процес, който си наченала много преди това. Процес на промяна, на пречупване или просто на гмурване към онези дебри, които все така те е страх да опознаеш, откриеш и извадиш наяве. Някои пътешествия обаче оставят по-голям отпечатък от други. Дали заради подходящото време, в което си ги направила, или заради заряда, който носят, на тях се случва магия.

Едно такова пътуване е Камино де Сантяго (Пътят на Свети Яков) или Пътят Камино – стар поклоннически път от десети век. Магията му не се крие в религиозния елемент, а по-скоро в откъсването от обичайния свят. Пътят ме хвърли сама срещу себе си в гората, планината и чуждата страна, а именно Испания. Там няма къде да бягаш и се срещаш със себе си. Именно това превръща Камино де Сантяго в духовно пътешествие.

Наскоро се завърнах от това приключение, затова споделям с теб 9 урока, които научих по Пътя. Имам надеждата, че те ще те накарат да се замислиш и кой знае – да ти дадат причина и ти да тръгнеш на свое лично пътешествие.

1. Тежестта на раницата = тежестта в главата

Когато всеки ден мислим за всички онези проблеми и моменти от ежедневието, които смятаме, че има как да разрешим, като просто ги анализираме, не се замисляме каква е истинската им тежест. Когато обаче носиш тежка раница на гърба си – усещаш натоварването, нали?

Истината е, че няма разлика и много бързо го разбираш по Пътя. След само ден-два, дори да не носиш много багаж, изхвърляш и малкото ненужно от раницата, за да почувстваш облекчение. Същото може да се случи и в главата ти, ако решиш, разбира се. Колкото по-леко ти е на гърба и в душата, толкова по-приятен е всеки момент от пътя.

2. Да не спираш е най-голямото и най-малкото предизвикателство

Когато започваш да вървиш и пред теб са се ширнали 300, 500 или 800 километра, е напълно нормално да се стреснеш. Това е така, защото често гледаш крайната цел и не я разбиваш на части. Истината е, че нито по Пътя можеш да минеш 800 км наведнъж, нито в живота да постигнеш мечтите си, да си построиш къща или да станеш специалист в нещо за ден.

Какво можеш да направиш обаче? Да вървиш. От теб се изисква единствено да не спираш, без значение колко остава. Всяка крачка е от значение и така пътят минава по-бързо и леко. Накрая дори се питаш „Това ли беше?“ „Кога мина?“.

3. Всеки период продължава толкова дълго, колкото ти решиш

Понякога е нормално да се питаш кога някое състояние ще отмине, колко време ще продължи и кога най-сетне ще се отървеш от него?! Истината е, че и в живота, и по време на Камино, всяка фаза продължава колкото решиш. Дали ще се справиш с нея и ще я преодолееш по-бързо? Дали ще имаш търпението да преминеш през нея с усмивка, въпреки моментната трудност? Това са все въпроси, които зависят от личното ти възприятие и нямат универсален отговор.

Колко километра ще вървиш днес? Колко километра са достатъчни? Ти решаваш, важното е да си удовлетворен в края на деня.

4. Винаги има върхове и спадове

Ако Пътят не беше осеян с върхове и спадове, щяхме ли да живеем изобщо? Може би това е клиширан въпрос, но истината е, че винаги има трудни моменти (на изкачване), в които трябва да работиш и да дадеш най-доброто от себе си. И най важното – да не се отказваш, за да се насладиш след това на красотата, която те очаква на върха. По Пътя Камино непрестанно има такива фази и няма как да не си кажеш – „Защо отново?“, но после разбираш, че всичко си е заслужавало.

5. Наслаждавай се и споделяй всеки миг

Определено Камино де Сантяго е приключение, което те учи да споделяш доброто, лошото и всеки един миг, без предразсъдъци и задни мисли. Това е една обща колектива емоция, която витае във въздуха. Споделянето по Пътя е като вдишването на въздуха – толкова леко и необременено.

Да споделиш как се чувстваш е освобождаващо. Особено приятно е, когато си позволиш да поемеш приятното чувство, което отдава всеки човек около теб. Подари усмивка, направи добро и ще видиш как всичко преминава по-лесно от очакваното.

6. Не съди – никога не знаеш какъв човек стои срещу теб

Хората имаме склонност да съдим, да поставяме в рамки и да неглижираме чуждите чувства. Казват, че истинският поклонник (пилигрим) никога не съди останалите пилигрими – той приема техния път за толкова важен, колкото и собствения си, и в това има нещо много красиво. Всеки, поел по Пътя, има собствена причина и болка за преодоляване.

Няма никакво значение колко километра си изминал, дали си използвал помощ или си взел автобус – в крайна сметка е важно да постигнеш собствената си цел и да се освободиш. Затова е хубаво, когато не гледаш околните през собствената си призма – всеки минава през проблемите си сам и по свой начин. Това е едно от най-красивите неща на Камино – състезаваш се само със себе си, както следва да бъде и в живота!

7. Поискай и ще ти бъде дадено

Понякога е много трудно да поискаш това, което желаеш, от което имаш нужда. На Камино обаче тези ограничения изчезват. Всички заедно сте изправени срещу това предизвикателство и изобщо не е необходимо да залагаш на егото си – всеки е готов да откликне на молбата ти, която често дори не е нужно да назоваваш.

Просто поискай и ще ти бъде дадено. Този принцип много често остава пренебрегнат в живота и рядко разчиташ на Вселената, която винаги ще те срещне с правилните хора, ще ти даде правилните знаци и ще разреши трудностите по най-добрия начин. Поискай, не чакай, толкова е просто!

8. Можеш да пуснеш контрола и не боли

Едно от най-шокиращите и притеснителни неща за хората, изминаващи Пътя, е свързано с това, че редовно не знаеш къде ще спиш, какво ще ядеш и с кого ще срещнеш. Никога не знаеш какво те очаква в следващото градче, дали няма да завали, точно когато изкачваш хълма и в кой момент ще ти излезе пришка. И това е напълно естествено. Пусни контрола – няма какво да стане. Никога няма как да си напълно наясно какво да очакваш. Така че може да се насладиш на Пътя, без излишни очаквания и планиране.

9. Независимо от всичко – ти ще го направиш!

Независимо какво казват страховете ти, ти можеш да довършиш това, което си започнала. Всичко зависи от настройката и от това колко искаш да постигнеш целта си. Колкото и да ти изглежда невъзможно, няма как да не се случи. Не го вярваш? Просто опитай!

Като човек, който измина малко над 300 километра пеша, мога да кажа, че това е едно от най-хубавите преживявания в живота ми, което аз инициирах и до края ми се струваше далечно. Когато стигнах в Сантяго и видях катедралата, разбрах, че всичко е възможно – съзнанието е единствената преграда пред целите ни!