Защо тревожността и паник атаките завладяват живота на толкова много хора? Какво ни казват и кои са техниките за справяне с тях? Разговарям с психолога Виктория Русева.  

Тя е Магистър психолог, член на Обществото на Британските психолози и специализант Естествена Психотерапия. Вики вярва в многоизмерността на човека и използва подхода „душа-ум-тяло“ в работата си.

Поводът за нашия разговор е нейният терапевтичен дневник-пътеводител The Therapy Book, който съвсем скоро ще види бял свят. Дневникът е уникален като формат за България и е подходящ за всеки, който иска да се справи с тревожността, паник атаките, страховете и фобиите си.

Чуй целия разговор в подкаста на ЖИВОТВОРНА, в края на статията.

Виж още: Животът между ТРЯБВА и ИСКАМ – психологът Виктория Русева

Откъде да се появи твоят личен интерес към тревожността?

По последни данни, всеки трети човек е получавал паник атаки или силно тревожно разстройство.  Започнал е един процес на нормализиране на това да бъдем тревожни, което беше един от мотивите ми да се захвана с тази тема.

Често си намираме оправдания от типа: „има много стрес“, „виж в какви времена живеем“, „то е нормално“, „имам проблеми със стомаха много често“, „два-три пъти имам паник атаки, но не е кой знае какво“, „и другите имат“. Тревожността сякаш си стана част от живота.

Нормалното състояние на човека не е тревожност!

Бях подтикната да разбия този мит и за да покажа, че има и друг начин на живот. Да, той изисква работа. Да, това е процес, но той е много стойностен и смислен, и се отразява на целия ни живот.

Каква част от клиентите ти страдат от тревожност?

Почти всеки има някакъв вид тревожност – силна, средна или слаба. Тревожността има своето значение и смисъл.

Като всяко друго чувство, което ни връхлита, целта не е да го елиминираме, а да му обърнем внимание и да разберем защо идва при нас и на какво ни учи.

Давам прост пример. Ако ни се запали къщата, тревожността ни се покачва и ни дава възможност да оцелеем, задейства нашия механизъм за самосъхранение, но когато залива цялото ни ежедневие, взима от енергията ни.

Защо сме тревожни?

Причината се крие в нервокортекса в нашия мозък. Той отговаря за това да имаме морални устои, да можем да се самоанализираме, но той ни позволява да се връщане в миналото и да блуждаем в бъдещето и заради това сме тревожни.

Тревожността е бягане в миналото или блуждаене в бъдещето. Колкото по-малко сме „тук и сега“, толкова по-тревожни сме.

Техниката 5, 4, 3, 2, 1 за справяне с тревожността

Тя ангажира сетивата ни и така се връщаме тук и сега. Когато изпитаме тревожност, трябва да се огледаме за 5 неща, които виждаме в момента, да докоснем 4 неща, да чуем 3 звука (къркорещ стомах, преминаваща кола, тишината), да се опитаме да помиришем 2 неща (кафето си, ръцете си, ако ухаят на крем) и да усетим 1 вкус в устата си (да минем с език по зъбите, небцето, може скоро да сме хапвани бонбонче, да усетим вкуса).

Ако не сме тренирали тази техника (или друга), бихме ли се сетили за нея, когато сме тревожни?

Когато сме в силна тревожност, активираме режима „бий се, бягай или замръзни“. Цялата ни енергия отива в крайниците и мозъкът няма логични функции, той не работи. Затова старите хора казват, че когато си напрегнат или тревожен – не влизай решение.

Много хора мислят, че основната функция на мозъка е да ни прави щастливи. Не! Основната му функция е да ни защитава, да бъдем в безопасност.

Ако сме под напрежение, трудно може да възпроизведем нещо, което не сме правили преди.

Всички техники, които описвам в дневника, трябва да се практикуват ПРЕДИ да ни е обзела тревожност.

Така можем да създадем нова невронна връзка в мозъка и, когато сме в тревожност, да я активираме.

Разкажи за твоя терапевтичен дневник и каква е неговата цел?

Неговото заглавие е The Therapy Book с подзаглавие „Терапевтичен дневник-пътеводител за справяне с тревожност, фобия, паник атаки и страхове“. Идеята за него се роди след много прочетени книги по темата. Замислих се как мога да предам цялата тази информация в кратък вариант на моите клиенти. Буквално да си я мушнат в чантата и, когато им се наложи, да изкарат някоя от тези практики, и да могат лесно да я възпроизведат.

Исках да създам нещо свое, на стъпя на научните факти и открития, но да ги предам в много сбит вариант, да допълня с основни техники и упражнения, които всеки да може да направи.

Дневникът НЕ отменя индивидуалната работа с терапевт. Той е начало, основа или допълнение към индивидуалната работа. Ако имате силна тревожност, само с дневника няма да постигнете дългосрочен ефект. Ако говорим за слаба тревожност, здрав Аз, осъзнавания, тогава дневникът е чудесен и някой би се справил само с него!

Дневникът има 7 основни сфери от живота, по които работим. Аз не съм открила топлата вода. Това е схемата, по която работят всички програми за хора със силни зависимости. Тя е 12-стъпкова програма, които съм групирала в 7 стъпки. Всяка се разглежда отделно и дава цялостен поглед върху темата тревожност.

Често изпускаме с какво се храним, пием ли вода, движим ли се, колко кофеин и преработени храни приемаме. Те няма да причинят паник атаките, но могат да ги отключат тук и сега.

Промяната идва с това да се замислим: „Изпих ли 4 кафета, преди да получа паник атака?“, „Изядох ли един шоколад или изпих ли една енергийна напитка, преди да се почувствам тревожен?“.

Кои са 7-те сфери в The Therapy Book?

Това са: Физическо ниво, Емоционално ниво, Поведенческо ниво, Мисловно ниво, Междуличностно ниво, Цялостния Аз, Екзистенциално (Духовно) ниво.

Често човек, стигайки до 7-мото ниво, откривайки по-висшия духовния и смисъл на живота си и какво иска да остави като следа, тревожността се изпарява от само себе си.

Всички упражнения, техники, информация са изпитани от моя личен и професионален опит.

За кого е подходящ терапевтичният дневник?

За беше много важно да не изключвам и мъжката аудитория, и да ги привлека по този път. Исках дневникът да е подходящ и за тях, като стил, дизайн, изказ.

В началото тръгнах с идеята да е нещо женско, но се замислих, че няма много неща на тази тема, които да са подходящи за мъжката аудитория. Освен това всички сме повлияни от колективната тревожност. Колкото и да наблягаме върху нашето личностно развитие, ако партньорът до нас, или нашия син, баща, съпруг, колега не се чувства добре, това ще има негативен ефект и за нас.

За мъжете е по-трудно да се справят с тези вътрешни битки и конфликти. Жените по-лесно споделяме и така отпускаме малко парата, но за мъжете това не е толкова присъщо.

Дневникът е подходящ за хора, които не ходят на терапия, и за такива, които ходят. Подходящ е и за тези, които тепърва се сблъскват с темата.

Кога и как желаещите могат да се сдобият с The Therapy Book?

Официалната продажба стартира на 02.02.2023 г. Могат да го открият в Инстаграм.

Дневникът е направен изцяло от рециклирана хартия. Това за мен беше много важно, защото е част от този по-висш смисъл, за който говорихме.

Нека не живеем по инерция, да не оставяме живота да живее нас, а ние да го живеем този живот!

Чуй целия ни разговор с Вики в подкаста на Животворна!