Думата „перфектна“ в заглавието е в кавички, защото е невъзможно и нереално определение. Перфектна за кого, за какво? Това е субективна и на практика не съществуваща категория. Защо тогава толкова жени (и мъже) се стремят да бъдат перфектни и знаят ли какво всъщност се крие зад фасадата „перфекционизъм“?

Самата аз често страдам от перфекционизъм. Преди няколко години дори не съзнавах, че „страдам“, а с гордост заявявах, че съм „перфекционист в работата“. Това за мен озаначаваше да препрочитам един текст десетки пъти, за да съм сигурна, че няма нито един грешен интервал; да не звъня на клиенти, докато не съм изрепетирала предварително диалога в главата си; да не започна нищо ново, докато не съм проучила подробно целия процес и не съм сигурна, че ще направя всичко „както трябва“.

Резултатът беше изтощение, което водеше до повече грешки, отлагане, което създаваше напрежение и страх да направя крачка в страни, за да не сбъркам. Осъзнах, че перфекционизмът не е само в работата, а в целия ми живот. Тогава разбрах какво ми причинява той – караше ме да страдам. Разбрах също и че не искам да живея така.

Пиша тази статия, не защото съм се освободила напълно от перфекционизма, а защото се уча да живея с него. Опознавам го, усещам го кога излиза на сцената. Той иска да ми отнеме удоволствието от процеса, иска да ме направи несигурна, но знам, че аз не съм това.

Ако перфекционизмът не ти е чужд, мисля, че следващите редове ще са ти полезни.

Сигурно ще се съгласиш, че постоянно сме бомбардирани с призиви: „бъди по-добра“, „бъди най-добрата своя версия“. Изглеждай „по-добре“ и имай „повече“. Обществото и медиите ни прожектират образи на „перфектни домакини“ с „перфектни тела“, „перфектни майки, съпруги, любовници“, „перфектни жени“. Нищо чудно, че понякога се чувстваме толкова изтощени, не на място, толкова не добри.

Перфекционизмът често се разглежда като положителна черта, която увеличава шансовете ти за успех. Какъв обаче е този успех и какво се крие зад него?

Цената на перфекционизма

Във философията на йога перфекционизмът се разглежда като форма на насилие – както към себе си, така и към другите.

В йога се практикува фокус и внимание, но без перфекционизъм. Ако обаче не пренесем това съзнание извън постелката, ще ни е много трудно да го задържим в живота си.

Перфекционизмът може да доведе до самоунищожителни мисли или поведение, които всъщност затрудняват постигането на целите. Причинява стрес, безпокойство, депресия и други проблеми с психичното здраве.

Перфекционизъм може да отнеме удоволствието от живота и буквално да ни разболее, ако го практикуваме достатъчно дълго.

Той може да се вгради толкова дълбоко в характера, че да изглежда почти невъзможно да се освободим от него.

Перфекционистка ли си?

Перфекционизмът не е просто стремеж да бъдеш най-добрата. Истината е, че той често се използва като щит срещу болката от обвиненията, осъждането или срама.

Перфекционистите поставят нереалистично високи очаквания за себе си и другите. Бързо намират грешки и са прекалено критични. Те са склонни да отлагат проект заради страх от провал, избягват комплиментите и забравят да празнуват успеха си. Вместо това търсят одобрение и утвърждение от конкретни хора в живота си.

Искаш ли да правиш ВСИЧКО сама, защото вярваш, че ти знаеш най-добре и можеш да го направиш по най-добрия начин? Имаш ли високи нива на самокритика? Изпитваш ли страх от провал, ако нещата не са направени „по твоя начин“? Отлагаш ли влизането в притеснителни за теб ситуации, защото не си сигурна дали ще се справиш „на ниво“? Това може да са сигнални лампи за перфекционизъм.

Замисляла ли си се, че перфекционизмът те забавя по пътя към така желания успех, създава ти препятствия, които трябва да преодоляваш, вместо да се изстрелваш напред със самочувствие и увереност?

Перфекционизмът е безкраен стремеж да стигнеш „там“ (каквото и да е това за теб – да имаш още по-хубав дом, да пътуваш повече света, да изкарваш повече пари). Сложността на този стремеж е, че „там“ не съществува. Всичко, което е, е само тук и сега.

Странички ефекти на перфекционизма

До какво всъщност води желанието винаги да си безупречна:

• Усещане за недостатъчност (срам, вина, срах), ако не покриеш изискванията, които си си поставила.
• Отлагаш задачи, когато не си сигурна, че ще ги направиш перфектно.
• Гледаш на крайния продукт като на най-важната част от всяко начинание.
• Не виждаш задачата като завършена, докато резултатът не е „перфектен“, според твоите стандарти.
• Страхуваш се да започваш нови начинания, преди да се увериш, че можеш да се справиш перфектно.
• Отделяш твърде много време, за да завършиш задача, която обикновено не отнема толкова време на другите.  

Перфекционизмът и женската енергия

За да обясня по-добре перфекционизма и щетите, които нанася на нас, жените, отново ще се върна на мъжката и женската енергия. Във всеки човек, независимо от пола, живеят две неразделни енергии – женската и мъжката. Ин и Ян.

Мъжката енергия е „изтласкването“ в живота. Това са действията, които предприемаме, целите, които си поставяме, и мечтите, които постигаме. Мъжкото е ориентирано към задачи, логика, мотивация, защита и фокус. Това е твоят вътрешен воин. Твоето знание.

Женската енергия е „привличането“ в живота. Това е твоята грижовна природа, креативност и желание да се оттеглиш навътре. Женското начало е меко, чувствено, плавно, мечтателно, чувствително, уязвимо и фокусирано върху общото. То е твоята вътрешна богиня. Твоята  мъдрост.

Женската енергия е различна от мъжката, но в съвременната ни култура и общество, тя не се насърчава, защото не се възприема като „продуктивна“. Опитвайки се да се впишем в този динамичен, агресивен и състезателен свят, ние оставяме на вътрешния ни воин да ни води и забравяме за богинята. Сами ставаме жертва на перфекционизма и неспособността си да спрем.

Завръщане при женското начало

Когато усещаш, че перфекционизмът изпива женската ти сила, направи някое от следните неща:

• Прави си чести почивки от работа.
• Знай, че твоята стойност не се определя от продуктивността ти.
• Помоли за помощ.
• Приемай комплименти с радост и благодарност.
• Храни се с цветна храна, за която тялото ти жадува.
• Всеки ден отделяй време за себе си. 
• Изразявай свободно твоята сексуалност.
• Сподели как се чувстваш с друга близка жена.

Перфекционизмът е воден от страха, че не сме достатъчно добри такива, каквито сме, и трябва да направим нещо (точно сега!), за да се почувстваме ценни, смислени, цели.

Лекарството е да се вслушваме в нежната тишина в нас, да си дадем почивка, лекота.  Когато обръщаме повече внимание на нашата женственост, обръщаме  внимание на нашата вътрешна мъдрост.

Каквото и да се случва, не позволявай на перфекционизма да отнема удоволствието от нещата, които правиш, да ти вменява мисли за недостатъчност, да изпива женската ти енергия. Прекрасно е да се стараеш, да се раздаваш, но не да се измъчваш, за да покриваш свои или чужди нереалистични очаквания.

Животът е твърде кратък, за да се лишиш от радостта и лекотата му! Бъди животворна!