Има една велика сила, от която си част. Тя ти влияе във всеки миг от твоя живот, без значение дали вярваш или не, дали искаш или не, дали я припознаваш или не. Това е силата на рода. Тя е твоят най-голям ресурс, но понякога и най-голямото предизвикателство.
За силата на рода, за скритата любов и лоялност, които управляват живота ти, за възможността да вървиш по своя път, без да се нагърбваш с чужди товари – всичко това е част от метода семейни констелации.
Повече за него си говорим с психолога Марина Чомпалова (Facebook Съзвездия). Тя е фасилитатор на семейни констелации и има много какво да сподели с теб.
Виж още: Психологът Марина Чомпалова за травмите на вътрешното дете и как да ги лекуваш
Какво представлява методът семейни констелации и с какво ни е полезен той?
Методът е създаден от немския психотерапевт Берт Хелингер през 90-те години на миналия век. Той поставя индивида в контекста на едно по-голямо цяло, на неговата семейна система. Вижда, че много от проблемите и заболяванията в сегашния ни живот са свързани със семейната система, към която принадлежим.
Това се случва, защото често има човек от семейната система, който е бил изключен – например за него не се говори, защото е бил с лоша репутация или е причинил вреда. Може да е някой, който си е отишъл много рано. Може да са абортирани деца, които оказват много голямо влияние върху семейната система.
Всяка не добре усвоена загуба със сигурност се проявява в следващите поколения.
Един от основните принципи на семейната система е, че всеки, който е част от нея, има право да бъде включен.
Явлението “колективна съвест“ (набор от ценности на всеки отделен член на системата) иска на всеки да му бъде дадено място. То не се дава по заслуги, а поради самия факт, че сме се родили в тази система.
Ако някой човек не е почетен в дадена система, колективната съвест търси да намери неговото място.
Това означава, че искаме или не, ние сме подсъзнателно свързани с рода си, без значение дали сме си близки с него, така ли е?
Точно така. Ние сме свързани с тази система, защото сме се родили в нея и няма как да не ни влияе на енергийно ниво. Семейните констелации са енергиен метод.
Често казваме „Аз не съм близък със семейството си“, но какво означава това? Отдолу обикновено стои един гняв или отхвърляне, защото е имало някакво болезнено събитие.
Семейните констелации не се занимават толкова с емоциите, колкото с търсенето на помирение на нивото на душите. Търсим да приемем нашите родители, такива, каквито са.
Констелациите гледат на семейната система като на една голяма душа, движена от колективната съвест.
Когато ние отхвърляме нашите родители, все едно отхвърляме някаква част от себе си. Тогава ние не сме се отделили, защото гневът е много по-обвързващ от любовта. Когато обичаме някого – ние сме свободни!
Ако аз отхвърлям моята майка, е много вероятно да повторя нейния модел. Всичко, което отхвърляме, започва несъзнателно да доминира нашия живот.
Доброто движение е, когато можем да уважим нашите родители с техните ограничения. Когато оттеглим своите очаквания, можем да се отделим здравословно. Това е вид порастване.
Как протича самата семейна констелация?
Човекът, който представя констелация в група, избира хора, които да бъдат представители на някой от ключовите членове в неговото семейство. Той ги подрежда в пространството, според своето вътрешно усещане. Например подрежда себе си, своята майка и своя баща.
След това се случват едни движения, вътре в самата констелация. Поставените участници получават достъп до усещанията на оригиналните членове на семейството. Те започват да се движат по определен начин, някой може да иска да напусне полето на констелацията, защото самият той е по-свързан с рожденото си семейство.
Констелаторът подава лечителни изречения, които служат за придвижване на енергията. Работим и с т. нар. ритуали, например да върнем енергиен товар към нашите родители. Това е т. нар „сляпа любов на детето“. Като малки сме вярвали, че поемайки нещо от нашите родители, ние ще облекчим тяхното бреме. В реалността обаче малкият не може да облекчи по-големия.
Семейните констелации помагат да видим родителите си в контекста на тяхната история. И тогава вече не приемаме нещата толкова лично.
Хелингер казва, че ние очакваме нашата майка да е Бог и да ни даде всичко, от което имаме нужда. Но представете си, ако майката наистина е Бог, какво израстване ще има за детето?
Майката ни е дала живот – най-ценният дар, оттам насетне ни е дала толкова, колкото е могла.
Има едно много хубаво изречение, което се използва в констелации: „Дадох толкова, колкото ми беше възможно“.
Има и нещо друго. Ако не сме излекували детската си болка, ще ни е много трудно наистина да приемем нашите родители. Ние ще им се поклоним, но този поклон няма да е автентичен, заради раната в нас.
За мен двата метода – лекуването на детските травми и констелациите, вървят ръка за ръка.
Кои са най-често срещаните теми, които хората поставят в констелация?
Много често хората идват с темата за партньорските взаимоотношения. За мен е напълно обяснимо, тъй като, ако ние не сме излекували отношенията с нашите родители, със сигурност нашият партньор ще отрази всички тези теми. Това е една възможност да се излекува нещо от нашето минало.
Ако родителите имат проблем по между си, често детето застава на страната на единия родител – обикновено този, който е по-отхвърлящ, но това е само видимата част. Вътрешно детето обаче е лоялно и към двамата си родители, и ще застане до родителя, който е бил отхвърлен, ще започне да следва неговия модел.
Отхвърленият баща често е причина за развиване на зависимост.
Когато ние видимо вземем страната на единия родител, на нас ще ни е трудно да обединим двата принципа на мъжкото и женското у себе си.
Зрялото решение е да оставим отношенията на родителите ни на тях самите. Когато се оттеглим от техните отношения, сме свободни да създадем едни по-различни взаимоотношения.
ЖИВОТВОРНА 