Срещам те с една огнена жена. Тя работи по темите за женската енергия, любовта и интимността от 7 години насам. Занимава се с терапевтични танци, енергийни и телесни практики, медитативни пътувания. Тя е Силвия Матеева.
Темата на разговора ни е женската и мъжката енергия в и около нас – как да ги разпознаваме и подхранваме.
За още интересна информация по темата посети YouTube канала на Силвия.

Темата за женската енергия е изключително популярна в момента – как да бъдем в женската си енергия, как да я засилим. А защо не сме в женската си енергия?
Важно е да не подхождаме с тази крайна идея. Самият етикет „изобщо не съм в женската си енергия“ прави нещата много по-трудни, а той никога не е верен.
Каквото и да правим, никога не можем да изтрием цялата женска енергия от себе си и със сигурност има много аспекти от нея, които винаги носим.
Защо все пак не я усещаме пълно, така както имаме нужда? Защото много от нейните аспекти, които са част от нашата истинска същност, не са били подхранвани, докато сме растяли или са били директно потискани. А това са изконни наши части и няма как да не копнеем по тях.
Женската и мъжката енергия съставляват света. Колкото по-свободно текат в нас, толкова по-цялостни и истински се чувстваме.
ЧУЙ ЦЕЛИЯ НИ РАЗГОВОР СЪС СИЛВИЯ!
Кои са отликите на мъжката и женската енергия?
Важно е да ги разбираме като два принципни потока и подхода в случването на Вселената, за да не ги закотвяме в понятието „женска“ и „мъжка“. Разбира се, жените сме носители повече на единия поток – на женската енергия, а мъжете – на мъжкия. Но е важно да ги разбираме като нещо глобално.
Ние няма как да функционираме удовлетворено, ако сме само в едното или само в другото, а и това не е възможно. Важно е да почитаме и двете части. Като жени да разбираме, че сърцевината ни ще ни тегли повече към женското. Там ще се чувстваме повече у дома.
Моята лична концепция се е изменяла през времето и ще продължи да се изменя. В момента ми резонира разбирането, което идва от Дейвид Дейда и Джон Уайнленд, че:
Мъжкото е вечно присъстващо, неизменно, празно, структурата, това, което държи. То копнее СВОБОДАТА.
Докато женското е всичко това, което се променя, тече, чувства, има заряд, ражда, трансформира, преживява. То най-силно копнее ЛЮБОВТА.
Истинската мъжка енергия се свързва много дълбоко със съзнанието, тя присъства, тя е заземена. Тя е знанието със сърцето, а не с главата.
Женската енергия не винаги е пасивна. Важно е тя да бъде в отпускането, насладата, но това не означава да не прави нищо.
Не е толкова важно дали сме пасивни или активни, а дали чувстваме и чрез чувството да случваме, да говорим, да правим. Когато сме в тялото си, когато чувстваме, тогава сме изключително в женската си енергия.

Как да балансираме мъжката и женската енергия у себе си? Да вървим по средния път?
Ако нашата цел е да вървим по средния път, според мен това означава, че не си позволяваме да изпитваме едни състояния, които могат да са много потентни. Това е вид рамка – да вървя само по средния път. Напълно естествено е, ако сме били откъснати от важни част от женската си енергия, да имаме нужда да отидем в тази посока. За да се чувстваме себе си, ние искаме да си върнем връзката.
Има жени, които по природа се нуждаят от супер силна връзка с женската си енергия, а други са с повече мъжка енергия. Важно е да изследваме кое ни влече; да изследваме и двата полюса. За мен средният път се получава чрез изследване на полюсите.
Нашето женско няма как да разцъфне в нас, ако го няма нашето мъжко, което да го държи.
Когато говорим за романтична връзка с партньор, за да има заряд, химия, имаме нужда от тези полюси. Любовният заряд се случва благодарение на това, че единият държи мъжки полюс, а другият женски. Има ситуации, в които ролите могат да са разменени, но е важно да има полярност.
Ако убием полярността, се губи страстта.
Ние като жени копнеем, когато сме с нашия мъж, да се чувстваме женствени, да има на кого да се доверим, да се облегнем, да се отпуснем, да изпадаме в наслада, да сме покорени дори, да си позволим да сме слаби. За да се случи това нещо, е важно да знаем как да влезем в естественото си женско състояние.
Значи да усвоим танца на мъжко-женско в себе си и след това да го претворим в романтичните ни отношения?
Да, това създава здрава основа. Важно е да опознаем този танц в себе си, за да се случва по по-красив начин в нашите отношения.

Следвайки собствените си нужди и импулси, ще бъдем ли по-близо до този танц на мъжко-женско?
Неминуемо. Това да слушаме вътрешните си импулси и мъдрост започва да ни се отнема от много рано. Проблемите може би идват именно от там.
За мен най-истинските женски и мъжки практики са тези, в които се работи през тялото – да чуваме импулсите си. Да се свързваме с всички усещания и чувства в сърцето. Тялото да се превърне в предавател, който излъчва най-дълбоки и красиви чувства, желания, копнежи.
За мъжкото в нас е по-лесно и приятно да седне и да медитира, да мълчи или да лови риба.
Като жени често получаваме посланието: „Много си емоционална“, „Прекалено си емоционална“ и в първия момент нещо в нас се стряска и казва: „Аз трябва да съм по-уравновесена. Не трябва да оставям емоциите да ме управляват.“
Така се хвърляме в друга крайност – изкуствено да ограничаваме емоциите. Идеята не е емоцията да ме помита и да нямам осъзнаване, но и не бива да я отричам. Като жени е важно да отстояваме нашата връзка с емоциите и да знаем, че оттам идва нашата сила.
Когато на мъжа, женската емоция му идва в повече, това е, защото мъжкото в него копнее за тишина.
Ако жената обаче се лиши от своите емоции, той ще повехне, защото няма да получи подхранване от женското и в един момент няма да усеща тази жена.
И женската, и мъжката енергия означават силна връзка със сърцето.
Какво е твоето послание за жените?
Копнежът по любов е най-красивата ни женска черта и ние имаме пълно право да го изживяваме на всяко ниво!