За онова, което си, и онова, което не си.

Преди време бях на вечеря с няколко човека, сред които една доста популярна за България личност. Един от гостите, който седеше непосредствено до този човек, му зададе въпрос, който ме накара да се ослушам.

„Колко време ти отне да преодолееш еди-кое-си?“

Не си спомням в детайли контекста, в който беше зададен въпросът, но не беше от типа „Колко време ти отне да спреш цигарите?“ или „Колко време ти отне да свалиш тези 20 кг?“.

Беше от този тип – „Колко време ти отне да се справиш с това да не бъдеш себе си?“.

И това ме провокира да пиша тези редове.

Какво те кара да не бъдеш себе си?

Умът ти, търсейки цялостност и завършеност, разпознава онова, което имаш като жизнена сила, но разпознава и местата, където нямаш такава. Умът иска да компенсира тези места и те тласка към това да се държиш по един или друг начин, но не и като себе си.

Все едно казва: „Това е ясно, че го имаш, дай да видим как да те снабдим с онова, което нямаш“. Това би могло да се обобщи с понятието Не-аз.

НО!

Не-азът не е нещо, с което да се справиш. Това е нещо, с което ежедневно се справяш. Не-азът е всичко онова, което не е твоята истинска същност, но умът погрешно го интерпретира по този начин.

Всички ние имаме области, които са отворени, и там се крие всичко онова, с което околните успяват да ни повлияят. И тогава възможно ли е веднъж завинаги да се справиш с това, от утре да решиш да си имунизирана срещу чуждото влияние?

Ако един човек е с отворен емоционален център, т.е. отворен е да бъде повлиян емоционално от околните, възможно ли е да спре да изживява емоции? Неговата отвореност ще си е все с него, чуждата емоционалност също ще си е все там. Потенциал за взаимодействие винаги ще има.

Разковничето е твоето осъзнаване – най-напред да знаеш коя си, после коя не си и на трето място как третираш онова, което те предизвиква да реагираш не като себе си.

Майсторлъкът не се крие в това да преодолееш Не-аза си, да го унищожиш или да го изтикаш някъде. Не-азът е просто съвкупност от разни неща, които не си. Това не те прави лоша или непълноценна.

Майсторлъкът се крие в това да успееш да съжителстваш с този Не-аз.

Развиваш личността си, своята цялостност, когато все по-рядко осъждаш тази част от себе си.

Когато все по-рядко водиш вътрешни диалози от типа „Колко глупаво постъпих!“ (в тежкия вариант „Колко съм глупава!“), „Защо реагирах така неадекватно?“, „какво пък толкова стана, че така избухнах?“, „Можеше да се справя много по-добре?“, „Казах му само това и това, а можеше къде-къде повече да кажа.“, „Пак прекалих.“ и т.н. и т.н.

Мъдростта идва тогава, когато успееш да направиш Не-аза си приятел на Аза.

Забелязваш го, обръщаш му внимание, приемаш го и се учиш от него. Не го категоризираш като добро или лошо (има ли ясни критерии, по които да оценяваме кое е добро и кое е лошо?!), приемаш неговото съществуване. Точно както това на Аза си.

С това осъзнаване идва и другото – че именно тази изключителна комбинация между Аз и Не-аз, точно в тези си пропорции, те прави онази цялостна личност, която си – различна и неповторима.

Всеки от нас е някой, който никога не е съществувал преди да се появим ние и, който никога няма да се роди отново в същия вид. Всеки от нас е ЕДИНСТВЕН!

От теб се иска само да се приемеш такава, каквато наистина си.

Днес си смирена, утре си нетърпелива, после си раздразнителна, а после се радваш, бързаш, критикуваш, мълчиш, четеш, говориш, пътуваш, обичаш… Всичко това е все същата твоя личност – в съвършени пропорции!

***

Ако желаеш да заявиш своя базов прочит на твоята Хюман дизайн карта, свържи се с мен:

Liliya.Ramayan@gmail.com
FB: 𝓛𝓲𝓵𝓲𝔂𝓪 𝓜𝓪𝓷𝓸𝓵𝓸𝓿𝓪
тел: 0889720898